Ацтеска митология

Ацтекска митология се нарича комплексът от митологични представи и вярвания на ацтеките, населявали територията на днешно Мексико.

Основни мотиви

Ацтеките се появяват в Мексико от север в края на 12 в. – началото на 13 в. и усвояват митологичните представи на своите предшественици толтеките, както и взаимстват от тези на сапотеките, маите, миштеките и тараско, а също така и от тези на покорените от тях по-малки племена.

Основни мотиви в митологията на ацтеките са непрекъснатата борба между доброто и злото, зависимостта на хората от волята на божествата, цикличността на вселенското развитие. Вярват, че на всеки 52 години вселената е застрашена от унищожение и затова краят на такъв цикъл и започването на новия са ознаменувани с много тържествени и изключително важни за тях обреди. Основно вярване е и това, че боговете изпитват постоянна нужда да се хранят с човешка кръв, иначе биха загинали, което ще причини световна катастрофа. Затова при ацтеките е силно застъпена практиката на човешките жертвоприношения.

Характерно за ацтекската митология е и нееднозначността и съчетаването на единичност и множественост на божествата. Така например Кетцалкоатъл е и белият Тескатлипока, Шипе Тотек е червен Тескатлипока (възможно е това да е заемка от митологията на толтеките), Тлалок е единствен бог на дъжда и и бурята, но и много тлалоци живеят в планините.

Етапи в развитието на света според митологията на ацтеките

Според ацтеките светът (вселената) е създаден от боговете Тескатлипока и Кетцалкоатъл. В развитието си е преминал през четири етапа, като днешния е петият.

Първият етап е ерата, наречена „Четирите ягуара“. При нея върховен бог (Слънцето) е Тескатлипока, а земята е населявана от племето на великаните, които са избити от ягуарите.

Втората ера се нарича „Четирите ветрове“ и Слънце (върховен бог) е Кетцалкоатъл. Ерата завършва с ураганни ветрове, а хората се превръщат в маймуни.

Третата ера, „Четирите дъждове“, е ерата на Тлалок, който е върховен бог и завършва с потоп.

През четвъртата ера, известна като „Четирите води“, Слънце става богинята на водите Чалчиутликуе. Ерата приключва също с потоп, а хората се превръщат в риби.

Петата, съвременната ера, е ерата на „Четирите земетресения“. Върховен бог е Тонатиу и според митовете тя трябва да завърши с ужасяващи природни катаклизми.

Устройство на света

Подобно на много други митологични системи, ацтекската митология разглежда света в хоризонтален и вертикален план. Според ацтеките хоризонтално светът е разделен на четири части и център. Над центъра властва богът на огъня Шиутекутли. Четирите части са ориентирани по посоките на света. Изток е страната на изобилието и благоденствието и над него господстват Тлалок и Мишкоатл; Запад също се смята за добро място, тъй като се вярва, че там е домът на бог Тлауискалпантекутли (планетата Венера) — едно от превъплъщенията на Кетцалкоатъл. Юг е приеман като област на злото, негови владетели са Шипе Тотек и Макуилшочитл, а Север е владение на бога на смъртта Миктлантекутли.

Във вертикален план според ацтеките светът се дели на 13 небеса, всяко подвластно на отделен бог и девет подземни ада (подобна представа съществува и в митологията на маите).

За обслужването на култовете към божествата си, ацтеките създават добре развита жреческа институция и ритуално-празнична система. На боговете са строени импозантни храмове, в които са поставяни техни статуи; в тяхна чест се създават химни и славословия.

ПАНТЕОН

Айаутеотл, Аяутеотл (на нахуатъл: Ayauhtéotl) — богиня на нощните и сутрешните скреж и мъгла. Асоциира се с тщеславието и знаменитостта.
Аколмистли (на нахуатъл: Acolmiztli) — Един от боговете на подземното царство. Друго име Аколнауакатл.
Акуекукиотисиуати (на нахуатъл: Acuecucyoticihuati) — богиня на океана, течащата вода и реките. Ипостас на богинята Чалчиутликуе.
Амимитл (на нахуатъл: Amimitl) — бог на езерата и рибарите.
Атлакамани (на нахуатъл: Atlacamani) — богиня на бурите, започващи в океана.
Атлакойя (на нахуатъл: Atlacoya) — богиня на сушата.
Атлатонин (на нахуатъл: Atlatonin) — едно от имената на ацтекската богиня-майка.
Атлауа (на нахуатъл: Atlaua) — „Владетел на водите“, могъщ бог на водата. Асоциира се с метателното копие (атлатл). Явява се и бог-покровител на рибарите.
Атл (на нахуатъл: Atl) — ацтекски бог на водата.
Еекатл (Ехекатл) (на нахуатъл: Ehecatl)
Иламатекутли (на нахуатъл: Ilamatecuhtli) — „Старата владетелка“, богиня, свързана с култа към земята и царевицата, един от ипостасите на богинята на земята и раждането Сиуакоатл.
Итцлаколиуке (Ишкимили-Итцлаколиуке) (на нахуатъл: Itzlacoliuhque) — бог на обсидиановия нож, едно от въплъщенията на Тескатлипока
Ицли, Итцли (на нахуатъл: Itzli) — бог на каменния нож и жертвоприношенията.
Ицпапалотл (на нахуатъл: Itzpapalotl) — „Обсидиановата пеперуда“, богиня на съдбата, свързана с култа към растенията. Първоначално е едно от ловните божества на чичимеките.
Ишкуина (на нахуатъл: Ixcuina) — „Поглъщаща (унищожаваща) мръсотията“; богиня на похотта, покровителка на проститутките и неверните съпрузи, един от ипостасите на Тласолтеотл.
Ищлилтон, Иштлилтон (на нахуатъл: Ixtlilton) — „Черното личице“, бог на здравето и изцелението, също и на празненствата и игрите.
Камаштли (на нахуатъл: Camaxtli) — бог на войната, лова и съдбата. Творец на огъня. Един от четирите бога, създали света. Явява се също племенен бог на чичимеките.
Кетцалкоатл, Кецалкоатл (Тлауицкалпантеку(х)тли, Еекатл, Топилцин Се Акатл Кетцалкоатл) (на нахуатъл: Quetzalcóatl (Tlahuizcalpantecuhtli, Ehecatl, Ce Ácatl Topiltzin Quetzalcóatl))
Коатликуе (на нахуатъл: Coatlicue) — „Тя е в дреха от змии“; богиня на земята и огъня, в същото време и на смъртта.
Койолшауки (на нахуатъл: Coyolxauhqui) — „Златни камбанки“. Богиня на земята и Луната, владетелка на четиристотинте божества на звездите Уицнауна.
Кочиметл (на нахуатъл: Cochimetl) — бог на търговията, покровител на търговците и купувачите.
Майауел (Майауал, Майоуел) (на нахуатъл: Mayáhuel (Mayahual, Mayóuel))
Макуилшочитл (на нахуатъл: Macuilxochitl) — друго име на бог Шочипили.
Малиналшочи (на нахуатъл: Malinalxochi) — богиня, сестра на Уицилопочтли; вълшебница, властваща над скорпионите, змиите и другите жилещи и хапещи обитатели на пустините.
Метчтли (на нахуатъл: Metztli (Metztli, Tecuciztécatl, Tecciztecatl)) — „Луна“, божество на луната, нощта и земеделците, покровител на реколтата.
Мештли (на нахуатъл: Mextli) — бог на войната и бурите, често асоцииран с Уицилопочтли, или Мишкоатл.
Миктлансиуатл (на нахуатъл: Mictlancihuatl) — съпруга на Миктлантекутли, управляваща заедно с него деветото подземно царство Миктлан.
Миктлантекутли (Миктлантекухтли, Миктланциуатль (на нахуатъл: Mictecacíhuatl (Mictlancíhuatl)) — „Владетел на Миктлан“. Владетел на подземното царство Миктлан.
Мишкоатл (на нахуатъл: Mixcóatl) — „Облачната змия“ или Истак Мишкоатл „Бялата облачна змия“. Божество на Млечния път, звездите, особено Полярната звезда, чиято песонификация се явява, и облаците.
Нанауацин (на нахуатъл: Nanauatzin) — ацтекски бог, който в начаото на Петата ера се хвърля в огъня, ставайки Слънце. Вж. също Тонатиу.
Омакатл (на нахуатъл: Omacatl)
Омесиуатл (на нахуатъл: Omecihuatl )
Ометекутли (на нахуатъл: Ometecuhtli )
Ометеотл (на нахуатъл: Ometéotl )
Опочтли (на нахуатъл: Opochtli )
Пайнал (на нахуатъл: Paynal ) — „Припряния“; заместник на Уицилопочтли, докато той е в подземното царство.
Патекатл (на нахуатъл: Patecatl )
Сенцон Мимишкоа (на нахуатъл: Centzon Mimixcoa)
Сенцон Тоточтин (на нахуатъл: Centzon Totochtin)
Сенцон Уицнауа (Сенцонуицнауа, на нахуатъл: Centzon Huitznáhuac)
Сипактли (на нахуатъл: Cipactli)
Ситлалатонак (на нахуатъл: Citlalatonac)
Ситлаликуе (на нахуатъл: Citlalicue )
Сиуакоатл (на нахуатъл: Cihuacoatl) или Сиукоатл (на нахуатъл: Ciucoatl)
Текистекатл (на нахуатъл: Tecciztecatl)
Теояомкуи (на нахуатъл: Teoyaomqui)
Тепейолотл (на нахуатъл: Tepeyollotl)
Тескатлипока (на нахуатъл: Tezcatlipoca (Omácatl, Titlacauan))
Тетеоинан (на нахуатъл: Teteoinnan), или Тетео Инан — един от ипостасите на богинята-майка Тоци или Тласолтеотл.
Тлалтекутли (на нахуатъл: Tlaltecuhtli)
Тлалок (на нахуатъл: Tláloc (Nuhualpilli))
Тласолтеотл (на нахуатъл: Tlazoltéotl (Tlaelquani, Tlazolteotli, на испански: Devoradora de la Mugre)
Тлауискалпантекутли (Тлауицкалпантеку(х)тли) (Tlahuizcalpantecuhtli)
Тлоке Науаке (на нахуатъл: Tloquenahuaque)
Тонакасиуатл (на нахуатъл: Tonacacihuatl)
Тонакатекутли (на нахуатъл: Tonacatecuhtli)
Тонанцин (на нахуатъл: Tonantzin)
Тонатиу (на нахуатъл: Tonatiuh)
Тоци (на нахуатъл: Toci)
Уицилопочтли (на нахуатъл: Huitzilopochtli (Mextli, Mexitl, Uitzilopochtli))
Уиштосиуатл (на нахуатъл: Huixtocihuatl)
Уеуетеотл (на нахуатъл: Huehuetéotl (Ueueteotl, Xiuhtecuhtli, Xiutechuhtli))
Уеуекойотл (на нахуатъл: Huehuecóyotl (Ueuecoyotl))
Центеотл (на нахуатъл: Centéotl, Cinteotl, Centeocihuatl)
Чалмекатл (на нахуатъл: Chalmecatl)
Чалчиутлатонал (на нахуатъл: Chalchiuhtlatonal)
Чалчиутотолин (на нахуатъл: Chalchiuhtotolin)
Чалчиутликуе (на нахуатъл: Chalchitlicue)
Чантико (на нахуатъл: Chantico)
Чикомекоатл (Чальчихуатль, Чикомекатль, Ксилонен) (на нахуатъл: Chicomecóatl)
Чикомешочтли (на нахуатъл: Chicomexochtli) — бог-покровител на художниците.
Чиконауи (на нахуатъл: Chiconahui) — богиня на домашното огнище, пазителка на семейството.
Чиконауиехекатл (на нахуатъл: Chiconahuiehecatl)
Шилонен (на нахуатъл: Xilonen)
Шипе Тотек („Нашият одран господар“) (на испански: Xipe Tótec Nuestro Señor Desollado)
Шиукоатл (на нахуатъл: }Xiuhcoatl)
Шиутекутли (на нахуатъл: Xiuhtecuhtli)
Шокотл (на нахуатъл: Xócotl)
Шолотл (на нахуатъл: Xolotl)
Шочикецал (на нахуатъл: Xochiquetzal)
Шочипили (на нахуатъл: Xochipilli)
Якатекутли (на нахуатъл: Yacatecuhtli)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s