Гръцка и римска митология

ДРЕВНОГРЪЦКА МИТОЛОГИЯ

             Древногръцката митология е най-добре засвидетелстваната и популярна митологическа система в Европа. Съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много герои и богове. Гръцката религия няма свещени книги и възприема и чужди божества в гръцкия пантеон. Гръцката митология е съставена от части на голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били формирани и разпространени под устна поетична форма. Оцелелите до наши дни извори от гръцката митология са литературни преработки на тази устна форма. Гръцката митология е отразена и в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции, които били древни и лошо разтълкувани.

                 Етапи на развитие на митологията в Древна Гърция 

1.Доолимпийски период
2.Ранна класика — Този период е свързан с прехода към патриархата. В митовете се появяват герои, които се справят с всякакви чудовища и страшилища. Аполон убива питийския дракон, Персей убива Медуза, Белерофонт-Химера, Мелеагър-Калидонския глиган, Херкулес извършва своите 12 подвига.

На мястото на многото малки демони и богове се появява върховният бог Зевс, на когото всички се подчиняват. Самият Зевс също се бори с титани, гиганти, циклопи и ги заточва в Тартар. Женските божества, чиито функции произтичат от древния образ на богинята майка също придобиват нови функции. Хера става покровителка на семейството и брака, Атина -на честната и открита война, Деметра- на земеделието, Хестия-богиня на домашното огнище.
3.Късни героични митове

         Разказ за гръцките богове

В голямото разнообразие от митове и легенди, които съставят древногръцката митология, божествата, които били местни за гръцкия народ, са описани като хора, но със съвършени тела. Въпреки, че физическият външен вид на всеки бог бил различен, те били способни да приемат каквато и да е форма. Няколкото комбинирани или фантазни образи, които се срещат, като сфинкса, били заимствани от анатолската култура или били внесени от Близкия изток в гръцката култура.

Независимо от основните им форми, гръцките богове притежавали много други фантастични способности: те можели да се преобразяват и да стават невидими сред хората, мигновено да се телепортират до която и да е точка на Земята. Способни били дори да действат чрез думите и делата на хората, често пъти без знанието на дадения човек. Още по-важно е, че боговете не боледували, можели да бъдат наранени само при свръх-обстоятелства и били безсмъртни. Въпреки, че всеки един от тях бил роден, (повечето дори израснали от ранно детство до зрелост), веднъж достигнали предела на своята зрялост, те не остарявали след това.

Всеки бог или богиня произхождал/а от собствено родословие, преследвал/а различни интереси, имал/а определен район на действие и притежавал/а уникална индивидуалност. Въпреки това, тези описания произлизат от многобройни архаични местни варианти, които винаги се различават по нещо един от друг. Когато тези богове били описвани в поезията, молитвите или култовете, към тях се обръщали с комбинация от тяхното име и епитети, които ги идентифицирали по особеностите им от други техни проявления. Епитета на гръцко божество може да отразява определен аспект от ролята на бога, така както Аполон Мусагет е представен като “Аполон, водачът на музите”. Друг вариант е епитета да характеризира индивидуален или локален аспект на бога, понякога смятан вече за древен през класическата епоха на Гърция.

Такива митични разкази ни казват, че всички богове са част от огромно семейство, обхващащо многочислени поколения. Най-старите богове били отговорни за сътворението на света, но по-младите от тях узурпирали властта им. В много познати епични поеми, достигнали до наши дни от т. нар. “ера на героите”, се появили и дванадесетте олимпийци. В помощ на примитивните гръцки предци, боговете извършвали чудеса, обучавали ги в различни области на практическите познания, учели ги на правилни начини на почитане, награждавали доброто поведение и наказвали безнравствеността, дори имали деца от хората.

Епохата на боговете 

Както съседите си, гърците вярвали в пантеона на боговете и богините, които били свързани със специфични аспекти от живота. Например Афродита била богинята на любовта и красотата, докато Арес бил богът на войната, а Хадес бил богът на подземното царство. Някои божества, като Аполон и Дионис, разкрили сложни индивидуалности и имали смесени функции, докато други, като Хестия (буквално “огнище”) и Хелиос (буквално “слънце”), били малко повече от олицетворения. Имало също и божества, специфични за определени места, като: речни богове, нимфи на изворите, пещерите и горите. Местни герои и героини често били почитани на гробовете си от хората на околните области.

Много същества, описани в гръцките митове, могат да бъдат смятани за “богове” или “герои”. Някои от тях присъствали единствено във фолклора или били почитани само на определени места, (например Трофоний) или по време на специфични фестивали (например Адонис). Най-внушителните храмове били посветени на ограничен брой богове: дванадесетте олимпийци, Херкулес, Асклепий, понякога и Хелиос. Тези богове били във фокуса на големи пан-елинистични култове. Въпреки това било присъщо за отделни райони и села да посвещават техни собствени култове на нимфи, второстепенни богове или местни герои. Много градове също почитали повечето главни богове с необичайни местни обреди и свързвали с тях най-различни, странни митове, които в други райони били неизвестни.

Първите богове
Един вид разказ за епохата на боговете разказва историята на раждането и конфликтите на първите божества: Хаос, Никта (Нощ), Ерос (Любов), Уран (Небето), Гея (Земята), титаните и триумфът за Зевс и олимпийците. “Теогония” на Хезиод е пример за такъв вид разказ. Това било и тема на много загубени поеми, включително тези, които са приписвани на Орфей, Музей, Епименид, Абарис и други легендарни пророци, които били използвани в частни пречистващи обреди и мистерии. Няколко части от тези трудове са оцелели в цитати на неоплатонични философи и неотдавна открити късове папирус.

Най-ранната гръцка идея за поезия е теогонията, или “песен за раждането на боговете”, която е считана за прототипен поетичен жанр – прототипен “митос” – и са ѝ приписвани почти магични сили. Орфей, първообразът на поета, също така бил прототип на певец на теогонии, които използвал за укротяване на морета и бури в “Аргонавтика” на Аполоний Родоски, както и за разчувстване на студените сърца на боговете на подземния свят по време на слизането му в царството на Хадес. Когато Хермес измислил лирата в “Омировски химн за Хермес”, първото нещо, което той направил, е да пее за раждането на боговете. “Теогония” на Хезиод е не само най-пълното оцеляло описание за боговете, но също и най-подробното описание на функцията на архаичния поет, с неговия дълъг предварителен призив към музите.

Олимпийските богове

Олимпйските богове в древногръцката митология са основните богове в гръцкия пантеон, обитавали планината Олимп. Има общо четиринадесет различни богове, определени като олимпийски, но никога не са били повече от 12 по едно и също време.

Зевс, Хера, Посейдон, Арес, Хермес, Хефест, Афродита, Атина, Аполон, и Артемида винаги са били причислявани към олимпийските богове. Хестия, Деметра, Дионис, и Хадес са другите богове, в определени периоди считани за част от дванадесетте олимпийци. Хестия отстъпва своето място на Дионис, за да отиде да живее сред хората. Персефона прекарва шест месеца от годината в подземното царство, а през останалите шест се връща на Олимп, за да ги прекара с майка си, Деметра. Хадес, въпреки, че е сред основните гръцки богове е владетел на царството на мъртвите и връзката му с олимпийските богове изглежда съвсем слаба.

Олимпийските богове са третото поколоение богове (след основните стихии и титаните). Те стават владетели на света след победата им над титаните в титаномахията; Зевс, Хера, Посейдон, Деметра, Хестия и Хадес са братя и сестри; останалите Олимпийски богове (с изключение на родената от пяната Афродита) обикновено се смятат за деца на Зевс от различни майки (освен Атина, за която се счита, че е родена от самия Зевс). Възможно е и Хефест да е роден от Хера (без намесата на Зевс) като отмъщение за раждането на Атина.

                              /По-подробно за древноегипетските богове вж. по-долу/

Епохата на боговете и хората

Между епохата, когато боговете не
живели сами и епохата, когато божествената намеса в човешките дела била ограничена, имало свързваща преходна епоха, в която боговете и хората се смесили свободно.

Най-популярният вид разказ, в който се срещат богове и ранни хора, включва съблазън или похищение на смъртна жена от мъжки бог, което завършва с раждането на героично потомство. В няколко случаи женско божество се бракосъчетава със смъртен мъж, както в “Омиров химн на Афродита”, където богинята преспива с Анхиз, за да роди Еней. Сватбата на Пелей и Тетида, от която се появил Ахил, е друг такъв мит.

Друг вид разказ ни въвлича в присвояването или откриването на някои важни културни творения, например когато Прометей краде огън от боговете или когато Тантал краде нектар и амброзия от масата на Зевс и го дава на своите съграждани, разкривайки им тайните на боговете. Или когато Прометей или Ликаон измисля жертвоприношението, а Деметра показва земеделието и мистериите на Триптолем, или пък когато Марсий измисля аулата (вид свирка) и участва в музикално състезание с Аполон.

Митове, съсредоточени върху семейства и родословия били особено популярни и били групирани от историци под името на ключовия прародител, като при Атрей, чието семейство било застигнато от проклятие и взело страна в Троянската война.

Друг вид разказ принадлежи на Дионис: богът скитал из Гърция, идвайки от чужди земи, за да разпространява своя култ. Той се конфронтирал с крал, Ликург или Пентей, който му се противопоставил и когото Дионис в замяна наказал ужасно. Подобна тема се среща и в мит, разказващ за Деметра: Богинята-майка, търсейки отвлечената си дъщеря, спряла в едно царство и извън себе си от любов, се опитала да направи сина на царското семейство безсмъртен, поставяйки го в магичен огън. Когато матроната открила сина си, държан в огън от дойката си, жената се обрърнала към преоблечената Деметра, карайки я да го пусне на земята и да умре. Пред разгневената майка Деметра хвърлила смъртното си облекло и я наказала за нейното неверие.

Епохата на героите

Епохата на героите включва величествените събития около Херкулес, които са в нейната зора, походът на аргонавтите и Троянската война. Троянската война приблизително маркира края на героичната епоха.

Херакъл 

Сред героите Херакъл (в римската митология е известен като Херкулес) е отделен случай. Неговите фантастични самотни подвизи, с многобройните си теми от фолклора, осигурили много материал за популярната легенда. Огромният му апетит и груб характер го направили и популярна фигура в комедията, докато жалният му край осигурил много материал за трагедията.

Потомците на Херакъл, познати като хераклеиди, били митичните предшественици на дорийските гръцки царе.

Други ранни герои 

Други такива образи са най-ранното поколение герои, като Персей, Девкалион, Тезей и Белерофонт, имащи много общи черти с Херкулес. Подобно на него, техните подвизи са самотни, фантастични и граничат с приказната история, когато убиват чудовища като Химера и Медуза. Това поколение не било популярна тема за поетите; за тях знаем главно от митографи и отделни споменавания от прозаични писатели. Въпреки това те били любима тема на визуалното изкуство.


 Аргонавтите 

Почти всеки член на следващото поколение герои отишъл с Язон на поход, за да донесе Златното Руно. Това поколение включвало и Тезей, който отишъл на остров Крит, за да убие Минотавъра, героинята Аталанта и Мелеагър, който някога имал свой епичен цикъл, съперничещ на “Илиада” и “Одисея”.

“Седемте срещу Тива” и царските престъпления 

Между Аргонавтите и Троянската война имало поколение, познато главно с ужасните си престъпления. Това включва делата на Сизиф, Тантал, Атрей и Тиест в Аргос, също на Лай и Едип в Тива, довели до братоубийствената война на Седемте срещу Тива и разрушаването на града от техните наследници – Епигоните. По обясними причини това поколение било много популярно сред атинските трагици.

Троянската война и последиците от нея 

Троянската война, включително причините и последиците ѝ, била повратният момент между героичната епоха и това, което древните гърци смятат за своя историческа епоха. Много повече внимание е било оказано на тази битка, отколкото на всички други събития от епохата, взети заедно. Дълготрайната популярност на историите за Троянската война им е осигурила разпространение в продължение на хилядолетия. Троянският цикъл включва:

1.Събитията, довели до войната: Ерида и златната ябълка за най-красивата, съдът на Парис, отвличането на Елена, жертвоприношението на Ифигения в Авлида.

2.Събитията от “Илиада”, включително спора на Ахил и Агамемнон, смъртта на Патрокъл и Хектор и отказа на троянския цар Приам да върне Елена на гърците.

3. Хитростта с Троянския кон и разрушаването на Троя.

4.Завръщането у дома на герои от Троя, включително странстванията на Одисей (“Одисея”) и Еней (“Енеида”) и убийството на Агамемнон.

5.Децата от Троянското поколение: например Орест и Телемах.

Теории за произхода

През античността историци като Херодот имали теории, че гръцките богове са взети направо от египтяните. По-късно християнски писатели опитали да обяснят елинистичното езичество чрез деградацията на библейската религия. Оттогава науките археология и лингвистика са били използвани в изучаването на произхода на гръцката митология, с някои интересни резултати. Историческата лингвистика показва, че определени аспекти от гръцкия пантеон били наследени от индоевропейското общество (или може би двете култури са заели този модел от друг, по-ранен източник) както в случая с корените на гръцкия език. По този начин например името Зевс е сродно на латинския Юпитер, санскритския Диау и германския Тир, както Уран е Варун на санскрит. В други случаи, близки паралели в характера и функцията предлагат подобно наследство, но поради липсата на езикови свидетелства са трудно доказуеми, както в случая с гръцките Мойри и Норните, срещащ се в древната скандинавска митология.

Археологията и митографията от друга страна са разкрили, че гърците били вдъхновени от някои малоазиатски цивилизации и Близкия Изток. Кибела е вкоренена в анатолската култура, а много от иконографиите на Афродита идват от семитските богини Ищар и Астарта.

Текстовите проучвания разкриват многобройни слоеве в разказите, като по-късната поява на Тезей в разказите за “Дванадесетте подвига” на Херкулес. За тези разкази, засягащи племенни еими, се смята, че произлизат от опитите за асимилиране на митология от една култура в друга, за да се обединят културите.

Освен теориите за индоевропейски и близкоизточни произход, някои учени са разсъждавали над ролята на митологията във все още недобре разбраните пре-елинистични общества на Гърция, като минойците и т. нар. пеласгийци. Това е особено вярно в случая с хтоничните божества и богините-майки. За някои автори трите главни генерации богове в “Теогония” на Хезиод (Уран, Гея и т.н., титаните и след това олимпийците) подсказват за далечно ехо на борба между социални групи, отразяващи трите главни големи култури на гръцката цивилизация – минойска, микенска и елинистична.

Обширните паралели между разказа на Хезиод и хурианския мит за Ану, Кумарби и Тешуб, ни карат да се замислим върху това дали историята по-скоро е преработка от заети материали, а не изопачен исторически летопис. Паралели между най-ранните поколения на боговете (Хаос и неговите деца) и Тиамат в “Енума Елиш” са направени от Джоузеф Фонтънроуз в “Питон: проучване за делфийския мит и неговия произход”. (Ню Йорк, Библо – Танен, 1974).

По-нови учени като Карл Керени са предпочели да разглеждат произхода на митовете в универсални архетипи за всички тогавашни общества. Въпреки че не всички учени са съгласни с интерпретирането на мита според психологията на сънищата на Карл Юнг (например Керени и Кемпбъл), повечето са съгласни, че митовете са подобни на сънища в два аспекта: те не са последователни истории, може би не са напълно последователни дори в един-единствен елемент. Те често отразяват някакво богоявление, което тогава би трябвало да е събрано в разказвателна нишка, така както много от сънищата на хората са пресъздавани като резултатни събития. Произходът на гръцката митология остава очароващ и отворен въпрос.

Връзката на гърците с митовете

“Собствените ни митове наричаме реалност” е една от аксиомите, с които A. P. Рък и Дани Степълс започват “Света на Класическия Мит”. За гърците митологията била част от историята им. Малко хора са смятали, че има истина зад сведенията за Троянската война в “Илиада” и “Одисея”. Гърците използвали мита, за да си обясняват природни феномени, културни промени, традиционни вражди и приятелства между племената и народите. Било гордост за тях да проследят произхода на някой водач от митологичен герой или бог.

                                              Титани

Титаните в древногръцката митология са първото поколение богове, деца на Уран и Гея. Те са шестима братя: Океан, Хиперион, Япет, Кой, Кронос, Крий и шест сестри титаниди – Мнемозина, Рея, Тея, Тетида, Феба и Темида. Браковете помежду им раждат второто поколение титани – Прометей, Хелиос, музите, Лето и др. По-късно са победени в борбата с по-младото поколение богове (Зевс и др. олимпийски богове) и затворени в Тартар.

Най-младия от тях – Кронос, по идея на своята майка, скопява баща си, за да прекрати неговата безкрайна плодовитост. Кронос се страхува да не бъде победен от децата си и затова ги изяжда, но на Рея ѝ дожалява и затова вместо новородения Зевс му дава повит камък. Зевс лишава от власт баща си и става водач на новото поколение богове – олимпийците. Борбата на титаните и олимпийците отразява борбата на догръцките богове с новите божества, чийто култ пренасят идващите от север гръцки племена. След загубата божествеността си от титаните продължават само Темида, Океан и Тетида.

                                                       ДРЕВНОГРЪЦКИ БОГОВЕ

Зевс е върховният и най-могъщ бог, владетел на Олимп,бога на небето.
Посейдон, заедно с Хадес, е следващ по ранг. Той владее океаните и водите.
Хадес се грижи за душите на умрелите. Владетел е на подземното царство.
Атина  е богиня на мъдростта, изкуствата, обучението и войната.
Арес е бог на войната и героите.
Артемида е богиня на лова, животните, плодородието и целомъдрието.
Хефест е бог на огъня, занаятите и оръжията.
Аполон е бог на танците, музиката, изкуството да се лекува, медицината, стрелбата с лък.
Хермес е бог на пастирите и пътешествениците и вестител на боговете.
Афродита е богиня на любовта и външната красота.
Хера е съпруга на Зевс, богиня на брака и верността.
Хестия е богиня на дома, семейството и домашното огнище.
Деметра е богиня на земята, цветята и растенията, храната, запазването на брака.
Дионис е най-младият бог в пантеона. Бог е на веселието, театъра и виното. Син е на Зевс.

 

РИМСКА МИТОЛОГИЯ

Римска митология се нарича сборът от митове, съставящи вярванията на обитателите на Древен Рим. Римската митология може да се разглежда като съставена от две части, едната е по-късна и има много заемки от гръцката митология, а другата е по-ранна близка до окултизма и няма нищо общо с гръцката митология.

Ромул и Рем

Ромул и Рем са са митичните основатели на Рим, споменати в римската митология като близнаците[2], синове на весталката Рея Силвия и на бога на войната Марс. Според традиционното вярване, записано като история от Плутарх и Тит Ливий, Ромул е бил първият цар на Рим.

Ромул убил Рем след свада относно това кой от двамата братя имал подкрепата на боговете да управлява града и да му даде име. След основаването на Рим, Ромул не само създал легиона и сената, но също така включил граждани към новия си град като отвлякъл жени от местното племе сабини, което довело до смесването на сабини и римляни в един народ. Ромул станал най-великия завоевател на древния Рим, добавяйки големи по площ територии и хора в новите владения на Рим.

След смъртта си Ромул бил почитан като богът Квирин, божествената личност за римския народ. Сега той се смята за митологичен персонаж, а неговото име — за производно от името „Рим“, което може изначално да е дошло от думата за „река“. Някои учени, особено Андреа Карандини, вярват, че Ромул е историческа личност, отчасти заради откриването от 1988 на Murus Romuli на северния склон на Палатинския хълм в Рим.[3]

Ромул и Рем са сред най-известните отгледани от животни деца в митологията и фантастиката.

Advertisements

One comment on “Гръцка и римска митология

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s