Египетска митология

 

Египетската митология (или египетска религия) представлява вярванията и религиозните разбирания на египетския народ до идването на християнството и исляма по тези земи. Всички феномени, които древните египтяни са могли да наблюдават, биват пречупвани през призмата на техните вярвания. За тях най-важно е било да изучат различните цикли:

1.цикълът на дните и слънцето, прераждащо се всяка сутрин,

2.годишният цикъл с приливът на река Нил,

3.цикълът на живота с раждане, последвано от смърт (Египтяните не вярват в земното прераждане).

 

Египетските вярвания са се развивали в продължение на около три хилядолетия и са се променяли с времето. Египетската митология се различава от гръцката или римската по това, че повечето божества в Египет са имали човешко тяло и животинска глава или обратно.

 

Митове за сътворението

Митовете за сътворението на света в Древен Египет са различни в различните региони (различни дори за различните градове), като във всеки мит се включват различни божества.

Мит от Хелиополис 

Според този мит от първичния океан Нун се появява Ра, който е едновременно бог на слънцето, Атум (бог-родоначалник) и Хепри (бог с глава на скарабей). Мастурбирайки, Ра дава начало на Шу (бог на въздуха), а от храчката на Шу се появява Тефнут (богиня на влагата). От връзката на Шу и Тефнут се раждат Нут (богиня на небето) и Геб (бог на земята). Те се обикват силно и преди да бъдат разделени от Шу, са в постоянен любовен съюз. От тяхната връзка се раждат Озирис и Изида, Сет и Нефтида.

Ра и неговите осем потомци са наричани Енеадата на Хелиополис (от гръцки: Ἐννεάς – девет). Числото девет е считано за свещено и други градове в Древен Египет също са почитали групи от девет божества, подобно на Хелиополис.

Мит от Хермополис

Осем божества се появяват от безкрайния океан – четири двойки, които ще осигурят вечността на света. Женският и мъжкият елемент са неделими, като женският е представен с глава на змия, а мъжкият – с глава на жаба. Това са Нун и Нунет (божества на водата), Хех и Хехет (на безкрайността или необятния космос), Кеку и Кекут (на дълбокия мрак), Амон и Амонет (на въздуха или невидимостта). Осемте божества са наричани Огдоадата от Хермополис (от гръцки: όγδοος – осем). Самият град Хермополис е бил известен в древността под името Хемну („Градът на Осемте“). Осемте са считани за изначални същества – имало ги е преди създаването на света такъв, какъвто го познават хората. Според един от най-популярните варианти на историята за сътворението, разпространена по тези места, демиургът Тот полага странно яйце върху хълм, издигнал се от водите на първичния океан. Осемте божества излюпват яйцето и оттам се ражда слънцето (Ра), което се издига в небесата. Според други варианти Ра се появява не от яйце, а от лотосов цвят.

 

 

Мит от Мемфис
Митът за сътворението от град Мемфис, култовия център на бог Птах, е най-опростеният, тъй като само един бог е основното действащо лице. Птах е считан за единствения демиург – твореца, който е създал света (животни, растения и др.) първо в мисълта си, а после го е оживил със словото си, изброявайки нещата и съществата, които си е представил.

Тази основна доктрина от Мемфис е запазена върху надгробната плоча на цар Шабака от XXV-та династия. Понастоящем плочата се съхранява в Британския музей и е известна като «монумент на теологията в Мемфис»

Митът за Озирис

Озирис (Осирис, Асар) в египетската митология един от главните богове и културни герои, най-големият син на Геб и Нут, брат на Изида (и неин съпруг), Сет и Нефтида, баща на Хор, според Плутарх и хелиополската комогония — и на Анубис. Озирис бил сложносъставен образ, божество-персонификация на царската власт, бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. Предполага се, че бил приемник на царските инсигнии от Анеджти.

Озирис бил четвъртият от боговете, царували на Земята, след като наследил властта от прадядо си Ра, дядо си Шу и баща си Геб. Когато царувал над Египет, Озирис отвикнал хората от примитивния начин на живот и от людоедството, научил ги да сеят зърнени храни, да отглеждат лозя и овощни дървета, да добиват и обработват медта и златото, обучил ги да строят градове, разкрил им чудните тайни на лечителското изкуство, въвел религията. Но неговият завистлив по-малък брат Сет – злият бог на пустинята – го убил, за да му отнеме властта. Озирис бил разкъсан на 14 парчета и разпръснат из цял Египет. Вярната и предана Изида успяла да открие посечения труп на мъжа си, извлякла по тайнствен начин скритата у него жизнена сила и заченала син Хор. Когато той възмъжал, победил злодея-братоубиец и съживил Озирис. Възкресеният Озирис обаче не пожелал да остане на Земята и възкачил на престола Хор, а той царувал и раздавал правосъдие в отвъдния свят.

Митът за смъртта

Балсамирането, като процес за запазване на тялото и на душите на Ка и Ба е измислено в Древен Египет по време на четвъртата фараонска династия. Жреците на Анубис ръководят процеса под зоркия поглед на самото божество. Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи се изваждат, но сърцето е единствения орган, който се оставя в тялото. Кухините се почистват и цялото тяло се покрива с натриев карбонат. Червата, дробовете, черния дроб и стомаха се запазват отделно, закриляни от четирите сина на бог Хор: Дуамутеф (стомах), Кебсенуеф (черва), Хапи (бели дробове), и Имсети (черен дроб). После тялото се намазва отвън и отвътре със смола, за да се консервира, след което се опакова в ленени бинтове.

Душата Ка може да се върне в тялото само ако то е добре запазено. Повреденото тяло не може да бъде разпознато от душата и това намалява възможността за вечен живот. Страха от това кара египтяните да полагат особено внимание и старание при процеса на мумифициране и самото погребение. Тази ‘втора смърт’ може да се използва, за да се отмъсти на някого след смъртта му, като се унищожи мумията му.

Мумифицирани са и много животни, за които често се смята, че са били домашни любимци. Други египтолози твърдят, че това са божествени превъплащения.

Претеглянето на сърцето

За египтянина в сърцето са заключени всички лъжи и истини, извършени приживе. След смъртта, на церемония се анализират. Церемонията на претеглянето на сърцето решава дали на покойния ще се даде право на живот в отвъдното. Умрелият се въвежда в Съдебната зала от Анубис. Сърцето се поставя на везна, като от другата страна се поставя Перото на истината на богинята Маат. Анубис извършва претеглянето. Тот записва показанията. Бог Хор отвежда покойния до владенията на Озирис ако сърцето е по-леко от перото на Маат . Демонът Аммит, „Сърцеяда“ – полукрокодил, полулъв, полухипопотам – изяжда онези, чиито сърца са по-тежки от перото, лишавайки ги от право на живот в Отвъдното.


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

One comment on “Египетска митология

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s